Всяко изкуство е експресионизъм; творчески израз, израз на Бог Аз ~ Гео МИЛЕВ
(Гео Милев, автопортрет, 1917 г.)
НЕБЕТО
Небето е ключът на Света.
Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две висини.
Небето пред предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя формата и цвета на предмета: въздушна вероятност - импресионизъм. Коро, Моне, Уистлер...
Небето пред предмета е въздух сред Аз и Света: забележима действителност, земна атмосфера - реализъм.
Обаче:
Аз - Свят - и Космос.
Небето зад предмета е пространство сред Света и Космоса; то е без въздух - пропаст, в която се вливат Аз и Свят. То е синтез на невидимото и неведомото; заключване на доста стихии - невидимото и неведомото - и по тази причина: маса; синтез: Платонова концепция. Небето зад предмета е абстракция. Реалността изчезва. Вместо земна атмосфера, въздух - пред нас небето застава като пределна стена на Света, нереален екран, върху който се отразява Аз: - Експресионизъм.
Не отразяване на Света през Аз в изкуството - което изкуство е: отражение на Света. А отразяване на Аз през Света в изкуството - което изкуство е: Космос. Вечност. Абсолют.
Импресионизмът: Светът се разтапя във въздуха сред Света и Аз. Светът се връща обратно - минава преаАз - индивида, - с цел да се появн в него като изкуство: усещане от вън, от действителността.
Реално изкуство.
Човешко изкуство.
Земно изкуство.
Тленно изкуство.
Аз не съществува. Аз е безлично. Аз е огледало. Светът - забележимата действителност - е всичко: и Аз, и Изкуство, и Абсолют. Светът.
Експресионизмът: Аз взема - сграбчва - Света и го разтапя в небето зад Света. Светът отива, изчезва напред - с цел да се появи в Космоса като изкуство: обединение на Аз с галактическите детайли, с Платоновата концепция.
Антиреално изкуство.
Божествено изкуство.
Космическо изкуство.
Вечно изкуство.
Аз става Космос. Аз става Изкуство. Аз става безкрайност. Аз става Божество. - Алфа.
Светът - предметът - изчезва. Изчезва като открита величина; изгубва своята избрана, лична цена. Става преображение; - средство с относителна цена: облик, знак.
Светът съществува още единствено като фантом. Предметът не е към този момент форма, а безформено сурово вещество: канара, от която Духът чук издялва форми. Форми в Космоса. Абсолютни въплъщавания на Аз. Космосът на Изкуството. Аз не е огледало; Аз творн: Аз е провидение. - Абсолют.
Аз хвърля Света в Безвъздушното небе; във Вечността. Тук изчезва всичко действително, всичко материално - с цел да остане душата на предмета, предметът одушевен. Така той резервира единствено своите очертания, резервира възвишението на своята материална душа - става маса; става от материална действителност - дух, създание на духа. Престава да бъде действителна форма, действителен облик - става художествена форма, знак.
Безвъздушното небе зад предмета убива предмета: убива го като вещество, с цел да го увековечи, одухотвори. Тук предметът е дух - рожба на дух. В експресионистичното изкуство не съществува външна, материална, действителна форма: човек, кон, къща, дърво - а съществува художествена форма, творение на духа Аз.
Аз хвърля Света обратно в Безвъздушното небе - в най-далечната, последната вероятност. Перспективата изчезва; никакъв пръв, втори и трети проект - няма въздух, няма пространство: изчезва и всяка вероятност. Остава една единствено всеобща повърхност: плоскостта на Безвъздушното галактическо небе - плоскостта, на която ще рисува художникът: платно или машинист. Плоскост, която художникът би трябвало да запълни с художествени форми. Изчезнала вероятността с безбройните свои проекти, значи - изчезнали приливите на линии и бои. Линиите и боите се явяват без реалистичните настроения на нюанснте - явяват се обикновени, първоначални: примитивизъм. Такава е художествената форма в експресионистичното изкуство, формата, която твори духът Аз - друга от формата в природата, предмета сред Аз и Света - който е творение на Бога.
Бог Аз твори нови, свои форми - художествени форми. Това е изкуството. За това:
Всяко изкуство е експресионизъм; креативен израз, израз на Бог Аз.
Статия от сп. „ Везни ”
Източник:
* Гео Милев, автопортрет, 1917 година
